Covid-19 - излишна паника или неглижиране на проблема?
Истината е, че когато нямаме здравно обучение, няма как да разполагаме със собствено експертно мнение и да не сме податливи на разнообразни внушения. Затова и често сме склонни да се лутаме сред двете крайности – Covid-19 е извънредно рисков и гибелен и би трябвало да предприемем всички ограничения, с цел да не се заразим, в това число да обливаме себе си и децата си с дезинфектанти, да носим маски и шлемове на всички места, да излизаме измежду хора, единствено когато това е в действителност належащо, и да тичаме при персоналния доктор при всяка дребна температура и кашлица. Или - няма такова нещо, какво като има някой и различен смъртен случай? Разбира се, че болните се покачват, тъй като тестираните са доста повече. Освен това ни би трябвало " стаден имунитет ", ще си живеем живота.
Неоспорим факт е, че в България няма всеобщо заболели, само че друга истина е, че това е и добре пристигнало за здравната ни система, която надали би издържала на това, през което минаха страни като Испания, Италия и Франция. Затова и ние, родителите на деца в детските градини и учебните заведения, относително умерено и с религия в бъдещето стартирахме тази образователната година. Някои от нас посрещнаха " новината " с схващане (макар и със свито сърце), че децата ще носят маски по коридорите на учебните заведения, че няма да се смесват учениците от разнообразни класове, че спомагателните интензивности ще бъдат спрени. Други излязоха да стачкуват против защитните средства, като съгласно тях те даже са нездравословни за децата. И докато няма достоверни изследвания за вредата на маските, според препоръките на Европейския център за надзор на заболяванията носенето на маски е един от методите за ограничение на разпространяването на болестта. Но не би трябвало да неглижираме обстоятелството, че нормално децата не сменят маските постоянно, те се въргалят в чантата или в джобовете на облеклата, даже се разменят с тези на съучениците, което е всичко друго, само че не и здравословно. Затова мога по-скоро да се съглася, че е рационално децата да се усещат неограничавани в учебно заведение, а не да носят до обед маски, а следобяд да отиват на тумби в мола. Именно тук идва ролята на родителите, които да разрешават на децата да се събират в следена среда, по опция на открито. Знаете, че времето и капризите му не би трябвало да бъдат съображение за това да държим децата като пандизчии.
Ясно е, че би трябвало да се приспособяваме към " новата действителност " с минимални вреди за психологичното и физическо здраве. Ето за какво няма по какъв начин да не споменем и ужаса на всеки родител, когато детето се оплаче, че го боли гърло или се закашля. Да не приказваме за температура... Това значи едно – детето остава у дома, само че даже и да отсъства единствено един ден, то би трябвало да се снабди с здравна записка от персоналния доктор. Който и до момента няма право да назначи PCR тест, а също така и не разполага със защитни облекла, които да го предпазят от хипотетично болния възпитаник. Въпреки че има нови механизми, които напълно скоро ще дават повече права на общопрактикуващите лекари, остава въпросът дали те имат задоволително клиничен опит да разпознаят признаците на Covid-19 и дали е рационално хипотетични заболели хора да се намират в чакалните на кварталните поликлиники. Все отново е ясно какъв е главният им контингент – най-рисковите възрастова група на пенсионерите.
Да не приказваме за неналичието на опит при чиновниците в образователните заведения. Например, при родител с положителна проба и възпитаник с отрицателна такава, цялостен един клас минава в отдалечена форма на образование за един месец, въпреки че тази " презастраховка " няма рационално здравно пояснение. И макар уверенията на държавни специалисти и чиновници в министерства, че има доста ясно написан протокол за деяние при заболели или контактни възпитаници, към момента няма обща схема за деяние при аналогични случаи в две образователни заведения. Но надали можем да виним педагозите или родителите, които се тормозят. Все отново са толкоз полярни, че ние, елементарните хора, няма по какъв начин да знаем коя реакция е прекомерна, и коя навременна.
И до момента в който за студенти и преподавателите им отдалечената форма на образование е облекчение, тя е същинско наказване на родителите на по-малките възпитаници. Така че, каквото и да става, би трябвало да стискаме зъби, да сменяме маските постоянно и да се надяваме, че тази образователна година ще ни се размине и ще избутаме ситуацията до лятото. Защото до Коледа някак не ни урежда.
Ангел Кунчев: Протестите и учебните заведения не са главните разпространители на Covid-19
Неоспорим факт е, че в България няма всеобщо заболели, само че друга истина е, че това е и добре пристигнало за здравната ни система, която надали би издържала на това, през което минаха страни като Испания, Италия и Франция. Затова и ние, родителите на деца в детските градини и учебните заведения, относително умерено и с религия в бъдещето стартирахме тази образователната година. Някои от нас посрещнаха " новината " с схващане (макар и със свито сърце), че децата ще носят маски по коридорите на учебните заведения, че няма да се смесват учениците от разнообразни класове, че спомагателните интензивности ще бъдат спрени. Други излязоха да стачкуват против защитните средства, като съгласно тях те даже са нездравословни за децата. И докато няма достоверни изследвания за вредата на маските, според препоръките на Европейския център за надзор на заболяванията носенето на маски е един от методите за ограничение на разпространяването на болестта. Но не би трябвало да неглижираме обстоятелството, че нормално децата не сменят маските постоянно, те се въргалят в чантата или в джобовете на облеклата, даже се разменят с тези на съучениците, което е всичко друго, само че не и здравословно. Затова мога по-скоро да се съглася, че е рационално децата да се усещат неограничавани в учебно заведение, а не да носят до обед маски, а следобяд да отиват на тумби в мола. Именно тук идва ролята на родителите, които да разрешават на децата да се събират в следена среда, по опция на открито. Знаете, че времето и капризите му не би трябвало да бъдат съображение за това да държим децата като пандизчии.
Ясно е, че би трябвало да се приспособяваме към " новата действителност " с минимални вреди за психологичното и физическо здраве. Ето за какво няма по какъв начин да не споменем и ужаса на всеки родител, когато детето се оплаче, че го боли гърло или се закашля. Да не приказваме за температура... Това значи едно – детето остава у дома, само че даже и да отсъства единствено един ден, то би трябвало да се снабди с здравна записка от персоналния доктор. Който и до момента няма право да назначи PCR тест, а също така и не разполага със защитни облекла, които да го предпазят от хипотетично болния възпитаник. Въпреки че има нови механизми, които напълно скоро ще дават повече права на общопрактикуващите лекари, остава въпросът дали те имат задоволително клиничен опит да разпознаят признаците на Covid-19 и дали е рационално хипотетични заболели хора да се намират в чакалните на кварталните поликлиники. Все отново е ясно какъв е главният им контингент – най-рисковите възрастова група на пенсионерите.
Да не приказваме за неналичието на опит при чиновниците в образователните заведения. Например, при родител с положителна проба и възпитаник с отрицателна такава, цялостен един клас минава в отдалечена форма на образование за един месец, въпреки че тази " презастраховка " няма рационално здравно пояснение. И макар уверенията на държавни специалисти и чиновници в министерства, че има доста ясно написан протокол за деяние при заболели или контактни възпитаници, към момента няма обща схема за деяние при аналогични случаи в две образователни заведения. Но надали можем да виним педагозите или родителите, които се тормозят. Все отново са толкоз полярни, че ние, елементарните хора, няма по какъв начин да знаем коя реакция е прекомерна, и коя навременна.
И до момента в който за студенти и преподавателите им отдалечената форма на образование е облекчение, тя е същинско наказване на родителите на по-малките възпитаници. Така че, каквото и да става, би трябвало да стискаме зъби, да сменяме маските постоянно и да се надяваме, че тази образователна година ще ни се размине и ще избутаме ситуацията до лятото. Защото до Коледа някак не ни урежда.
Ангел Кунчев: Протестите и учебните заведения не са главните разпространители на Covid-19
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ